Sep 5, 2010, 6:07 PM

Край

  Poetry » Love
561 0 0

Тази нощ май бе последна -
 от нашите, поредните...
Вече аз съм непотребна,
 други много - крият се зад сенките...

 Любовта приключи... но защо?

Та каква любов, игра си беше само,
от тези кратките, но незабравими!
Като дете наивно питам аз ‘’какво?’’
 и плача после пак на нечие чуждо рамо.

И ще забравиш ти за мен – аз знам,
 след ден или пък, може би, след два.
Но аз ще помня твоите целувки,
твоите ръце, очи и нежни устни.

 Сбогом, обич! - казвам ти сега,
 макар и да не искам - пускам те на свобода...
От мен запомни – щастието трудно се намира,
не го изпускай – при теб вечно няма да се спира.

 И просто искам аз да си припомня...

Как всичко някак си започна на шега,
 а сега е друго – обгърната съм цяла във тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...