12 dic 2019, 9:18

Край!

  Poesía » Otra
1.2K 0 0

Паднал на

едно коляно 

на улицата отляво.

Дано не ме

блъснат само.

Няма кой да

подаде рамо.

Говоря нямо,

не мога да

извикам помощта.

Кутията метална,

на четири колела,

се е запътила

бясно към целта.

В последния

миг се чуват

звуци от пияно...Край!

Времето е спряло...

От детската площадка,

хлапетата гледат

пребледняло

скицата от кръв 

и тяло

неподвижно, 

бяло.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...