Dec 12, 2019, 9:18 AM

Край!

  Poetry » Other
1.2K 0 0

Паднал на

едно коляно 

на улицата отляво.

Дано не ме

блъснат само.

Няма кой да

подаде рамо.

Говоря нямо,

не мога да

извикам помощта.

Кутията метална,

на четири колела,

се е запътила

бясно към целта.

В последния

миг се чуват

звуци от пияно...Край!

Времето е спряло...

От детската площадка,

хлапетата гледат

пребледняло

скицата от кръв 

и тяло

неподвижно, 

бяло.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...