Край
867
0
1
Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време
и картината остана си така.
Отдавна слънцето изригна,
стопи се жаркият асфалт
и светът потъна в прах,
песента на радиото увисна
и зае мястото
на всяка жалка твар.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Георгиева Todos los derechos reservados
