Край
866
0
1
Нощното небе изсипа
черния си мрак одеве,
звездите си изтърси и замря,
някой някога попита
дали съществувало е време
и картината остана си така.
Отдавна слънцето изригна,
стопи се жаркият асфалт
и светът потъна в прах,
песента на радиото увисна
и зае мястото
на всяка жалка твар.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Георгиева Все права защищены
