От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева) От_човек_за_човеци (Виктория Георгиева)
2 11
Jan 17, 2021, 3:50 PM

Край

859 0 1

Нощното небе изсипа

черния си мрак одеве,

звездите си изтърси и замря,

някой някога попита

дали съществувало е време

и картината остана си така.

 

Отдавна слънцето изригна,

стопи се жаркият асфалт

и светът потъна в прах,

песента на радиото увисна

и зае мястото

на всяка жалка твар.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0