Край

Ти винаги ще имаш своето кътче —

в сърцето ми, в душата, в мисълта.

Но животът — безмилостен — препуска,

не спира, не пита, не чака сълза.

С този стих изписвам "Край".

Край на мъката, на хаоса, на болката.

Излизам от пепелта си жив,

със белег — но не със омраза,

а с усмивка на лицето, че съхраних се аз като Човек!

Във сънищата ни – при тихата тъга,

душите ни се срещат без слова.

Молят се за още малко светлина,

Не носят спомен, нито крият грях

просят миг любов – отвъд нощта.

и един последен акорд тишина.

И вярвам — ако се преродим,

под друга звезда, във друг живот,

Любовта ни пак ще бъде Тя—

вечна, истинска, свободна! И  като Феникс 

разперила  крила, огнена, могъща и върховна! Just Alex