inara
45 649
17 нояб. 2023 г., 22:36

Край 

  Поэзия
218 3 4

Отново пропадаме в същата дупка,
изтръпнала вече от многото кръпки,
и ти, пак затворил се в своя черупка,
повтаряш, повтаряш еднакви простъпки.

 

Любов ли е – този порочният кръг?
Как диша се истински – на пресекулки?
И сме ли обречени в своя недъг –
нощта преживели, две черни светулки?

 

Така ми омръзна от този живот,
прегърбен от грозни, гнетящи въпроси...
Живот не – живея един антипод
на всичко, което радост ми носи. 

 

И знам – обещавах веднъж не и дваж,
че в утрото ще си подпаля краката,
но винаги виждах едничък мираж –
как крача до теб, ти си с мен и децата...

 

Как мразих надеждата – в не един стих!
Убивах я бавно, макар с угризение.
Но себе си днес с нея също убих.

 

Да няма кого тя да чака с търпение. 


 

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??