Край
Ти винаги ще имаш своето кътче —
в сърцето ми, в душата, в мисълта.
Но животът — безмилостен — препуска,
не спира, не пита, не чака сълза.
С този стих изписвам "Край".
Край на мъката, на хаоса, на болката.
Излизам от пепелта си жив,
със белег — но не със омраза,
а с усмивка на лицето, че съхраних се аз като Човек!
Във сънищата ни – при тихата тъга,
душите ни се срещат без слова.
Молят се за още малко светлина,
Не носят спомен, нито крият грях
просят миг любов – отвъд нощта.
и един последен акорд тишина.
И вярвам — ако се преродим,
под друга звезда, във друг живот,
Любовта ни пак ще бъде Тя—
вечна, истинска, свободна! И като Феникс
разперила крила, огнена, могъща и върховна! Just Alex
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Атанасов Всички права запазени