27 oct 2012, 16:54

Край брега на морето

  Poesía » Otra
937 0 0

Край брега на морето

 

Безмълвна стоя до морето.

Чувства нежни изпитвам в нощта.

С очи присъхнали се взирам

в далечина да видя светлина.

 

А то, прозрачно, ме оглежда,

плиска вълните си към мен.

Пясъкът скърца под нозете,

топъл като ден.

 

Луната трепна като милувка,

в моето море се заигра.

А вълните като на разходка

плискат се към брега.

 

Като бягащи лъчи те тичат

пясъчния бряг да осветят.

Омагьосана стоя и слушам

как кипи животът тук.

 

А някъде наблизо

чувам как китара пее в нощта.

Чудна песен се разлива,

носи се като вълна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....