Край брега на морето

Безмълвна стоя до морето.

Чувства нежни изпитвам в нощта.

С очи присъхнали се взирам

в далечина да видя светлина.

А то, прозрачно, ме оглежда,

плиска вълните си към мен.

Пясъкът скърца под нозете,

топъл като ден.

Луната трепна като милувка,

в моето море се заигра.

А вълните като на разходка

плискат се към брега.

Като бягащи лъчи те тичат

пясъчния бряг да осветят.

Омагьосана стоя и слушам

как кипи животът тук.

А някъде наблизо

чувам как китара пее в нощта.

Чудна песен се разлива,

носи се като вълна.