19 abr 2017, 22:43

Край- начало

672 0 1

И вече казах край и...

прекъснах всички мостове,

които водят ме наникъде.

Начало беше този край

преброих пак халките си от жалки митове,

разкъсах си синджира около врата,

който сама като бесило сложих си 

в името на любовта във вечността,

в която днес вярват само прошляци.

Така наивно вярвала съм,

а днес прося милостиня,

търся своята душа,

зад бодлите днес притихнала.

Надвиснали са тъмни небеса...

а този край е новото начало...

като разцъфтяла роза и кръвта,

от впилата се в сърцето болка,

като белезите от допир със смъртта 

и тежък дъх на лавата изгаряща,

като изпепеления зад мене път...

любов с решетки от забрава!

 

Я.К

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замисляш, с изживяната горчивина, но сърцето не бива да се обрича само, то е създадено за обич и любов....и трябва да му я дадем, без да я идеализираме, за да няма разочарования. Поздрави, Яни!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....