19.04.2017 г., 22:43

Край- начало

668 0 1

И вече казах край и...

прекъснах всички мостове,

които водят ме наникъде.

Начало беше този край

преброих пак халките си от жалки митове,

разкъсах си синджира около врата,

който сама като бесило сложих си 

в името на любовта във вечността,

в която днес вярват само прошляци.

Така наивно вярвала съм,

а днес прося милостиня,

търся своята душа,

зад бодлите днес притихнала.

Надвиснали са тъмни небеса...

а този край е новото начало...

като разцъфтяла роза и кръвта,

от впилата се в сърцето болка,

като белезите от допир със смъртта 

и тежък дъх на лавата изгаряща,

като изпепеления зад мене път...

любов с решетки от забрава!

 

Я.К

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yana Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замисляш, с изживяната горчивина, но сърцето не бива да се обрича само, то е създадено за обич и любов....и трябва да му я дадем, без да я идеализираме, за да няма разочарования. Поздрави, Яни!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...