Apr 19, 2017, 10:43 PM

Край- начало

  Poetry » Love
669 0 1

И вече казах край и...

прекъснах всички мостове,

които водят ме наникъде.

Начало беше този край

преброих пак халките си от жалки митове,

разкъсах си синджира около врата,

който сама като бесило сложих си 

в името на любовта във вечността,

в която днес вярват само прошляци.

Така наивно вярвала съм,

а днес прося милостиня,

търся своята душа,

зад бодлите днес притихнала.

Надвиснали са тъмни небеса...

а този край е новото начало...

като разцъфтяла роза и кръвта,

от впилата се в сърцето болка,

като белезите от допир със смъртта 

и тежък дъх на лавата изгаряща,

като изпепеления зад мене път...

любов с решетки от забрава!

 

Я.К

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Yana All rights reserved.

Comments

Comments

  • Замисляш, с изживяната горчивина, но сърцето не бива да се обрича само, то е създадено за обич и любов....и трябва да му я дадем, без да я идеализираме, за да няма разочарования. Поздрави, Яни!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...