И вече казах край и...

прекъснах всички мостове,

които водят ме наникъде.

Начало беше този край

преброих пак халките си от жалки митове,

разкъсах си синджира около врата,

който сама като бесило сложих си 

в името на любовта във вечността,

в която днес вярват само прошляци.

Така наивно вярвала съм,

а днес прося милостиня,

търся своята душа,

зад бодлите днес притихнала.

Надвиснали са тъмни небеса...

а този край е новото начало...

като разцъфтяла роза и кръвта,

от впилата се в сърцето болка,

като белезите от допир със смъртта 

и тежък дъх на лавата изгаряща,

като изпепеления зад мене път...

любов с решетки от забрава!

Я.К