19 апр. 2017 г., 22:43

Край- начало

676 0 1

И вече казах край и...

прекъснах всички мостове,

които водят ме наникъде.

Начало беше този край

преброих пак халките си от жалки митове,

разкъсах си синджира около врата,

който сама като бесило сложих си 

в името на любовта във вечността,

в която днес вярват само прошляци.

Така наивно вярвала съм,

а днес прося милостиня,

търся своята душа,

зад бодлите днес притихнала.

Надвиснали са тъмни небеса...

а този край е новото начало...

като разцъфтяла роза и кръвта,

от впилата се в сърцето болка,

като белезите от допир със смъртта 

и тежък дъх на лавата изгаряща,

като изпепеления зад мене път...

любов с решетки от забрава!

 

Я.К

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Yana Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замисляш, с изживяната горчивина, но сърцето не бива да се обрича само, то е създадено за обич и любов....и трябва да му я дадем, без да я идеализираме, за да няма разочарования. Поздрави, Яни!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...