22 abr 2014, 18:02  

Край тъмните поляни на Всевишния

887 3 5


Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва -
жрица пренасяща стандартна жертва.
Конвейрът носи лентата с телата,
глави подскачат и учудено споглеждат се.
Небитието с празен поглед ги преглежда,
бракува ги, дамгосва ги с печата си.
Сортира ги на бали и подрежда
в студените си зали за очакване.
Дали защото съм надничал в кланици
и сетивата ми от това са загрубели,
не ми е жал за тези клети странници
по своя път необратим поели.
Гнети ме само тази мисъл патрава
(заседнала дълбоко във душата) -


отминал ли съм вече Кръстопътя,
от който се завръщаш към Земята...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 1.Благодаря ти, Елица! Ти винаги казваш хубави думи за написаното от мен.
    По този начин ме импулсираш и ме караш да се старая да пиша по-добре.

    Бог да те благослови!

    Твой: Младен

    2. Благодаря ви от сърце: Дочка, Райна, Санвали и Радост!
    Трогнат съм, че прочетохте и оценихте стихотворението ми, а също и от толкова хубавите и ценни мисли, които споделихте във връзка с него.
    Обогатявате разбирането ми за поезия и с присъствието си сте силен творчески стимул за мен. Толкова много ме радва факта, че творци от вашия ранг обръщат внимание на скромните ми стихове.

    Поздравявам ви най-искрено и ви желая здраве и нови творчески полети!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • освен характерната ти мистичност, тук се усеща и някаква Кафка-метафорика - поздравления за белия стих!
    но не това исках да кажа, а, че, ако е вярна хипотезата за връшането на душите към демиурга, то няма лошо да ни „рециклират“ за ново появяване))
  • Тъмна и мрачна картина си ни представил, Младен. Но човек стигнал определено ниво на развитие си задава подобни въпроси...

    Както обикновено - замислящ стих!

    Поздрав!
  • "Край мен с отчаян мах на ято птици
    душите на приятелите ми отлитат си..."

    Горчиво е.И тъжно.Като възел
    с неподлежаща свобода на двата края.
  • Необуздано въображение, мащабност, внушения...
    Описаната картина ме хвърли в тъжни размисли,Поете.
    Дай нещо светло в празничните дни на Възкресението.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...