22.04.2014 г., 18:02 ч.  

Край тъмните поляни на Всевишния 

  Поезия » Философска
731 3 5


Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва -
жрица пренасяща стандартна жертва.
Конвейрът носи лентата с телата,
глави подскачат и учудено споглеждат се.
Небитието с празен поглед ги преглежда,
бракува ги, дамгосва ги с печата си.
Сортира ги на бали и подрежда
в студените си зали за очакване.
Дали защото съм надничал в кланици
и сетивата ми от това са загрубели,
не ми е жал за тези клети странници
по своя път необратим поели.
Гнети ме само тази мисъл патрава
(заседнала дълбоко във душата) -


отминал ли съм вече Кръстопътя,
от който се завръщаш към Земята...?

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 1.Благодаря ти, Елица! Ти винаги казваш хубави думи за написаното от мен.
    По този начин ме импулсираш и ме караш да се старая да пиша по-добре.

    Бог да те благослови!

    Твой: Младен

    2. Благодаря ви от сърце: Дочка, Райна, Санвали и Радост!
    Трогнат съм, че прочетохте и оценихте стихотворението ми, а също и от толкова хубавите и ценни мисли, които споделихте във връзка с него.
    Обогатявате разбирането ми за поезия и с присъствието си сте силен творчески стимул за мен. Толкова много ме радва факта, че творци от вашия ранг обръщат внимание на скромните ми стихове.

    Поздравявам ви най-искрено и ви желая здраве и нови творчески полети!

    Искрено ваш: Младен Мисана
  • освен характерната ти мистичност, тук се усеща и някаква Кафка-метафорика - поздравления за белия стих!
    но не това исках да кажа, а, че, ако е вярна хипотезата за връшането на душите към демиурга, то няма лошо да ни „рециклират“ за ново появяване))
  • Тъмна и мрачна картина си ни представил, Младен. Но човек стигнал определено ниво на развитие си задава подобни въпроси...

    Както обикновено - замислящ стих!

    Поздрав!
  • "Край мен с отчаян мах на ято птици
    душите на приятелите ми отлитат си..."

    Горчиво е.И тъжно.Като възел
    с неподлежаща свобода на двата края.
  • Необуздано въображение, мащабност, внушения...
    Описаната картина ме хвърли в тъжни размисли,Поете.
    Дай нещо светло в празничните дни на Възкресението.
Предложения
: ??:??