22.04.2014 г., 18:02 2015-12-16T01:26:07+02:00

Край тъмните поляни на Всевишния

Поезия » Философска

883 3 5

Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва -
жрица пренасяща стандартна жертва.
Конвейрът носи лентата с телата,
глави подскачат и учудено споглеждат се.
Небитието с празен поглед ги преглежда,
бракува ги, дамгосва ги с печата си.
Сортира ги на бали и подрежда
в студените си зали за очакване.
Дали защото съм надничал в кланици
и сетивата ми от това са загрубели,
не ми е жал за тези клети странници
по своя път необратим поели.
Гнети ме само тази мисъл патрава
(заседнала дълбоко във душата) -

отминал ли съм вече Кръстопътя,
от който се завръщаш към Земята...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

vega666 (Младен Мисана)

1.Благодаря ти, Елица! Ти винаги казваш хубави думи за написаното от мен.
По този начин ме импулсираш и ме караш да се старая да пиша по-добре.

Бог да те благослови!

Твой: Младен

2. Благодаря ви от сърце: Дочка, Райна, Санвали и Радост!
Трогнат съм, че прочетохте и оценихте стихотворението ми, а също и от толкова хубавите и ценни мисли, които споделихте във връзка с него.
Обогатявате разбирането ми за поезия и с присъствието си сте силен творчески стимул за мен. Толкова много ме радва факта, че творци от вашия ранг обръщат внимание на скромните ми стихове.

Поздравявам ви най-искрено и ви желая здраве и нови творчески полети!

Искрено ваш: Младен Мисана

2014-04-23T23:02:54+03:00
Регина (Радост Даскалова)

освен характерната ти мистичност, тук се усеща и някаква Кафка-метафорика - поздравления за белия стих!
но не това исках да кажа, а, че, ако е вярна хипотезата за връшането на душите към демиурга, то няма лошо да ни „рециклират“ за ново появяване))

2014-04-23T16:15:02+03:00
Sanvali (Санвали)

Тъмна и мрачна картина си ни представил, Младен. Но човек стигнал определено ниво на развитие си задава подобни въпроси...

Както обикновено - замислящ стих!

Поздрав!

2014-04-23T09:04:40+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си..."

Горчиво е.И тъжно.Като възел
с неподлежаща свобода на двата края.

2014-04-22T23:44:10+03:00
voda (Елица Ангелова)

Необуздано въображение, мащабност, внушения...
Описаната картина ме хвърли в тъжни размисли,Поете.
Дай нещо светло в празничните дни на Възкресението.

2014-04-22T19:32:54+03:00