Apr 22, 2014, 6:02 PM  

Край тъмните поляни на Всевишния 

  Poetry » Phylosophy
784 3 5
Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва -
жрица пренасяща стандартна жертва.
Конвейрът носи лентата с телата,
глави подскачат и учудено споглеждат се.
Небитието с празен поглед ги преглежда,
бракува ги, дамгосва ги с печата си.
Сортира ги на бали и подрежда
в студените си зали за очакване. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Random works
: ??:??