Край тъмните поляни на Всевишния
Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва -
жрица пренасяща стандартна жертва.
Конвейрът носи лентата с телата,
глави подскачат и учудено споглеждат се.
Небитието с празен поглед ги преглежда,
бракува ги, дамгосва ги с печата си.
Сортира ги на бали и подрежда
в студените си зали за очакване.
Дали защото съм надничал в кланици
и сетивата ми от това са загрубели,
не ми е жал за тези клети странници
по своя път необратим поели.
Гнети ме само тази мисъл патрава
(заседнала дълбоко във душата) -
отминал ли съм вече Кръстопътя,
от който се завръщаш към Земята...?
© Младен Мисана All rights reserved.
