21 jul 2010, 15:53

Крайморско събуждане 

  Poesía » Del paisaje
801 0 8

Ще тръгна към морето с изгрева,

подир рибарите от старото пристанище,

подир чудака, който всяка сутрин сбира

съкровищата мъртви на морето.

И дълго ще се къпе слънцето

в червеното на морското безбрежие,

дордето не изтрие безвъзвратно

остатъка от лунната пътека.

Замислено момичето на прага

пред кръчмицата стара ще застане,

ще се усмихне и ще помете трохите

под масите от снощното веселие.

Ще се огледат плахо къщите,

разбудени от крясъка на гларуса,

жените ще прострат прането си

и дълго ще клюкарстват през оградата.

На припек ще излязат старците

по дървените пейчици пред къщите,

ще кърпят мрежите, подобно на душите си,

да могат да се върнат в морето.

А то, привикнало на всичко, безучастно

към хорските тъй дребнички копнежи,

безмълвно с вълните ще целува

брега, подобно на  жена любима.

© Таня Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??