Крайморско събуждане
Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето
в червеното на морското безбрежие,
дордето не изтрие безвъзвратно
остатъка от лунната пътека.
Замислено момичето на прага
пред кръчмицата стара ще застане,
ще се усмихне и ще помете трохите
под масите от снощното веселие.
Ще се огледат плахо къщите,
разбудени от крясъка на гларуса,
жените ще прострат прането си
и дълго ще клюкарстват през оградата.
На припек ще излязат старците
по дървените пейчици пред къщите,
ще кърпят мрежите, подобно на душите си,
да могат да се върнат в морето.
А то, привикнало на всичко, безучастно
към хорските тъй дребнички копнежи,
безмълвно с вълните ще целува
брега, подобно на жена любима.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Панайотова Всички права запазени
