23 abr 2013, 11:38

Крайности 

  Poesía » De amor
1817 1 12
Стой си кротко на задната маса
и дори не поглеждай към мене!
Аз съм болест, зараза и напаст.
Безразсъдно и чумаво племе.
Черна котка съм. Петък тринайсти.
Да - фатална. Погубваща бързо.
Изпадам във хиляди крайности.
Притежавам и гордост, и дързост.
Не робувам на страх и задръжки.
Като нищо пред теб ще застана.
Ще се впия в очите ти мъжки.
Ще отворя в сърцето ти рана - ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??