Крайности
Стой си кротко на задната маса
и дори не поглеждай към мене!
Аз съм болест, зараза и напаст.
Безразсъдно и чумаво племе.
Черна котка съм. Петък тринайсти.
Да - фатална. Погубваща бързо.
Изпадам във хиляди крайности.
Притежавам и гордост, и дързост.
Не робувам на страх и задръжки.
Като нищо пред теб ще застана.
Ще се впия в очите ти мъжки.
Ще отворя в сърцето ти рана -
незарастваща, черна, дълбока
и подписана с моето име.
Ще изгубиш и път, и посока.
Затова по-добре - остави ме!
Че страхлив ли си - бързо ще свършиш.
А пък луд ли си колкото мене,
вероятно е с теб да извършим
катаклизми по тази вселена.
© Васка Мадарова All rights reserved.
