Творил е човекът, работил, старал се
надвивал над звяр и природа,
но в даден момент съгрешил – възгордял се
и сам се изправил пред Бога.
„Велик си Ти Боже, премъдър, всесилен,
но видиш ли тук на земята,
аз всичкото Твое за мен прекроил съм
и сам си творя чудесата.
Дворец съм издигнал невиждан, чутовен
върхът му докосва небето
и трон съм поставил Железен, огромен,
от който настръхва сърцето.
И ето дошъл съм при Теб Всемогъщи,
Ти, който написваш съдбата
над низшите твари да ме въздигнеш,
да бъда аз Крал на земята!“
А Бог изправил се и се усмихнал:
„Щом вече приготвил си трона…“
и после внезапно в лицето му кихнал,
„ …да вземеш и тази Корона!“
© Веселин Банков Todos los derechos reservados