25 feb 2006, 14:35

Красавец без душа

  Poesía
799 0 3
Живях в заблуда дълго време,
на другиго не вървах, освен на теб..
Но нещо отвори очите ми -
но късно всичко разбрах...
Ти имаш само лице,
и красотота на 100 мъже,
но на човек му трябва и душа,
а ти лишен си от това...
Ти живееш все на ръба,
не спираш, не обичаш, не чувстваш,
нямаш сърце в плътта..

О – ДА!!! Прекрасен си!!
И всички знаем това,
но не всичко в живата е материя,
помисли нали живота се крепи на чувства,
породени от онова,
което те не познаваш, от любовта...




24.02.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...