25.02.2006 г., 14:35

Красавец без душа

797 0 3
Живях в заблуда дълго време,
на другиго не вървах, освен на теб..
Но нещо отвори очите ми -
но късно всичко разбрах...
Ти имаш само лице,
и красотота на 100 мъже,
но на човек му трябва и душа,
а ти лишен си от това...
Ти живееш все на ръба,
не спираш, не обичаш, не чувстваш,
нямаш сърце в плътта..

О – ДА!!! Прекрасен си!!
И всички знаем това,
но не всичко в живата е материя,
помисли нали живота се крепи на чувства,
породени от онова,
което те не познаваш, от любовта...




24.02.2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...