patenceto (Надя Георгиева) patenceto (Надя Георгиева)
185
Feb 25, 2006, 2:35 PM

Красавец без душа

  Poetry
798 0 3
Живях в заблуда дълго време,
на другиго не вървах, освен на теб..
Но нещо отвори очите ми -
но късно всичко разбрах...
Ти имаш само лице,
и красотота на 100 мъже,
но на човек му трябва и душа,
а ти лишен си от това...
Ти живееш все на ръба,
не спираш, не обичаш, не чувстваш,
нямаш сърце в плътта..

О – ДА!!! Прекрасен си!!
И всички знаем това,
но не всичко в живата е материя,
помисли нали живота се крепи на чувства,
породени от онова,
което те не познаваш, от любовта...




24.02.2006г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0