Красавицата и звярът
Болката не стихва, а навън вали.
Тъгувам аз по отминалите дни.
Искам да забравя,
ала не зная как да го направя.
Част от мен си ти,
беше и ще бъдеш.
Кажи ми как да изтрия сълзите,
дето по лицето ми се стичат.
Ти знаеш, но аз също вече зная.
Не си ми нужен,
сама обичам да се справям.
Искаш ме до себе си.
Твърде късно стана.
В нашата приказка, накрая, красавицата се оказа звярът.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаела Todos los derechos reservados
