Красавицата и звярът
Болката не стихва, а навън вали.
Тъгувам аз по отминалите дни.
Искам да забравя,
ала не зная как да го направя.
Част от мен си ти,
беше и ще бъдеш.
Кажи ми как да изтрия сълзите,
дето по лицето ми се стичат.
Ти знаеш, но аз също вече зная.
Не си ми нужен,
сама обичам да се справям.
Искаш ме до себе си.
Твърде късно стана.
В нашата приказка, накрая, красавицата се оказа звярът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Всички права запазени
