24 jul 2020, 8:12  

Красавице... 

  Poesía
682 4 8

Красавице, не ме наричай луд,

нима е лудост да те искам силно?!

Със тебе бих живял дори в приют

или на място пусто и стерилно.

 

А може би това е болестта

с която ти ме зарази неволно.

Аз знам, че няма как да се спася,

щом тая болест няма цяр природна.

 

Очи такива не познавах аз,

ни гръд, ни телеса – като Мадона.

И музика за мен е твоят глас –

ти жива ли си или си икона?!

 

Аз искам само да ми позволиш,

краката ти прекрасни да измия.

Ще ги целувам докато заспиш

и после като плащ ще те обвия!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Простете ми за мнението!, но и на мен така по ми харесва! От такава снага като на Мадона не се бяга, нали?
  • Промених го, iskra! Но ще ми е интересно и мнението на другите, прочели предишния финал, защото той също си имаше своя замисъл. А ти явно обичаш да мразиш, поне като видях най-четеното ти стихотворение!
  • "...после като плащ ще те обвия!"
    Да това много ми хареса!
    Мъжът - опора и закрила...
  • Романтика отвсякъде!
    Хареса ми и още как! Браво, Дани!
  • Хубаво е!
  • Много романтика има тук!
    Поздрави, Дани!
  • Много романтично 🌞😊
  • Силен финал!
Propuestas
: ??:??