Красавице...
Красавице, не ме наричай луд,
нима е лудост да те искам силно?!
Със тебе бих живял дори в приют
или на място пусто и стерилно.
А може би това е болестта
с която ти ме зарази неволно.
Аз знам, че няма как да се спася,
щом тая болест няма цяр природна.
Очи такива не познавах аз,
ни гръд, ни телеса – като Мадона.
И музика за мен е твоят глас –
ти жива ли си или си икона?!
Аз искам само да ми позволиш,
краката ти прекрасни да измия.
Ще ги целувам докато заспиш
и после като плащ ще те обвия!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
