15 mar 2016, 21:47

Красавиците южни остаряха

  Poesía
1.4K 0 34

 

                                   Стареят залезите над Марица,

                                   еднопосочно времето тече...

                                   На юг, след есенните птици,

                                   водите си реката все влече.

                                   И южните момичета стареят...

                                   Довчера се прибираха в зори,

                                   а днес далеч отвя ги суховеят

                                   и няма кой да ги обича и кори!

                                   Завръщат се, за да изпратят някой -

                                   родители, познат, приятел,

                                   пресичат през душата си напряко

                                   и търсят своето далечно лято...

                                   И търсят онзи южен вятър,

                                   разбъркващ мисли и коси,

                                   ала мъглата ги намята

                                   и нежен дъжд в очите им роси.

                                   А вятърът намерил си е стряха,

                                   на топло в нечия зеница...

                                   Красавиците южни остаряха,

                                   но все сънуват залезите над Марица!

             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рада Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...