Стареят залезите над Марица,
еднопосочно времето тече...
На юг, след есенните птици,
водите си реката все влече.
И южните момичета стареят...
Довчера се прибираха в зори,
а днес далеч отвя ги суховеят
и няма кой да ги обича и кори!
Завръщат се, за да изпратят някой -
родители, познат, приятел,
пресичат през душата си напряко
и търсят своето далечно лято...
И търсят онзи южен вятър,
разбъркващ мисли и коси,
ала мъглата ги намята
и нежен дъжд в очите им роси.
А вятърът намерил си е стряха,
на топло в нечия зеница...
Красавиците южни остаряха,
но все сънуват залезите над Марица!
© Рада Димова Всички права запазени