15 мар. 2016 г., 21:47

Красавиците южни остаряха

1.4K 0 34

 

                                   Стареят залезите над Марица,

                                   еднопосочно времето тече...

                                   На юг, след есенните птици,

                                   водите си реката все влече.

                                   И южните момичета стареят...

                                   Довчера се прибираха в зори,

                                   а днес далеч отвя ги суховеят

                                   и няма кой да ги обича и кори!

                                   Завръщат се, за да изпратят някой -

                                   родители, познат, приятел,

                                   пресичат през душата си напряко

                                   и търсят своето далечно лято...

                                   И търсят онзи южен вятър,

                                   разбъркващ мисли и коси,

                                   ала мъглата ги намята

                                   и нежен дъжд в очите им роси.

                                   А вятърът намерил си е стряха,

                                   на топло в нечия зеница...

                                   Красавиците южни остаряха,

                                   но все сънуват залезите над Марица!

             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...