2 abr 2016, 17:37

Красива душа

  Poesía
1.1K 0 1

Залезът гали ме с топли лъчи
През прозореца минават те
Сълзи стичат се от моите очи
И нищо не може да ги спре

Сам на този свят аз живея
Мечтаещ, протягам аз ръце
Да обичам най-умея
Със своето сърце

В мрак съзнанието ми плува
Че нямам никого до мен
Душата ми не спира да сънува
Как отново ще съм наранен

Спомени в умът пробягват
Като вятър необоздан
Много хора ме отбягват
За това съм неразбран

Различен или обикновен
Любовта пак аз търся
В несполука съм пленен
И не мога да се отърся

Никой не може да ме обича
Никой не може да ме разбере
Любовта от мене се отрича
Че и тя е вдигнала ръце

Залезът зад облаче се скри
И смисъл аз не намирам
С тези безкрайни сълзи
В прозореца да се взирам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бетина Божидарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...