2 апр. 2016 г., 17:37

Красива душа

1.1K 0 1

Залезът гали ме с топли лъчи
През прозореца минават те
Сълзи стичат се от моите очи
И нищо не може да ги спре

Сам на този свят аз живея
Мечтаещ, протягам аз ръце
Да обичам най-умея
Със своето сърце

В мрак съзнанието ми плува
Че нямам никого до мен
Душата ми не спира да сънува
Как отново ще съм наранен

Спомени в умът пробягват
Като вятър необоздан
Много хора ме отбягват
За това съм неразбран

Различен или обикновен
Любовта пак аз търся
В несполука съм пленен
И не мога да се отърся

Никой не може да ме обича
Никой не може да ме разбере
Любовта от мене се отрича
Че и тя е вдигнала ръце

Залезът зад облаче се скри
И смисъл аз не намирам
С тези безкрайни сълзи
В прозореца да се взирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бетина Божидарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...