Колко си красива!
Красива като самодива,
самодива, която с отвари ме опива,
опива и с поглед ме убива.
Колко си красива!
Обляна от лунна светлина,
огън в очите ти искри,
не спираш да танцуваш ти.
Колко си красива,
полегнала в зелената трева,
от хорàта самодивски уморена,
заспиваш в омаен сън сега.
Колко си красива,
дори когато спиш,
и още по-красива,
щом до мен седиш!
© Славка Григорова Todos los derechos reservados