Колко си красива!
Красива като самодива,
самодива, която с отвари ме опива,
опива и с поглед ме убива.
Колко си красива!
Обляна от лунна светлина,
огън в очите ти искри,
не спираш да танцуваш ти.
Колко си красива,
полегнала в зелената трева,
от хорàта самодивски уморена,
заспиваш в омаен сън сега.
Колко си красива,
дори когато спиш,
и още по-красива,
щом до мен седиш!
© Славка Григорова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
