Красива ли съм тази вечер в бяло?
Преди повтаряше,че много ми отива.
Не си се променил.И аз не съм..изцяло.
Животът научи ме на предпазливост.
След теб,по много други се увличах.
От плътта им пиех чак до безпощадност,
но сърцето единствено по теб въздишаше.
(Годините не утолиха тихата му жажда.)
Не ме разпитвай как във безсърдечност,
душата си обличах на разсъмване.
Ти знаеш по-добре,че нищо не е вечно..
Натрапница,а очите ми..бездънни..
Единствено насън при теб се връщах,
за да съхраня най-хубавото в мене,
но едно сърце не ще да бъде същото,
ако е лепено многократно с времето.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados