21 ago 2018, 14:38

Красива революция

1.1K 3 4

От тебе ме пробиват нежни тръпки
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.

 

Разсеяно през пушека ме гледаш
с цигара между устните небрежна.
А аз се разтрепервам чак до скелета
в едно море Незнание и Нежност.

 

Сърцето ми секундите насича,
часовниците даже заглушава.
Когато ти пред погледа пресичаш,
във цялата Вселена се съмнявам. 

 

Спокоен и умерен, а отвътре
си плътно зареден със динамити.
Аз зная, че далече си от утре,
в косите си сълзите ще наплитам.

 

Такъв си... сякаш автор те е писал.
От камък си, а всичко разтопяваш.
Красива революция. Въздишам,
а ти мечтите си в багажа стягаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, силна поезия!
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Благодаря! Исках да има още един заключителен куплет, но като стигнах до раздялата, вече не ми се пишеше и може би това само по себе си е достатъчно изразително... Тогава човек просто се обръща да не гледа. Поздрави от мен!
  • Еха! Прекрасно е!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...