Красива революция
От тебе ме пробиват нежни тръпки
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.
Разсеяно през пушека ме гледаш
с цигара между устните небрежна.
А аз се разтрепервам чак до скелета
в едно море Незнание и Нежност.
Сърцето ми секундите насича,
часовниците даже заглушава.
Когато ти пред погледа пресичаш,
във цялата Вселена се съмнявам.
Спокоен и умерен, а отвътре
си плътно зареден със динамити.
Аз зная, че далече си от утре,
в косите си сълзите ще наплитам.
Такъв си... сякаш автор те е писал.
От камък си, а всичко разтопяваш.
Красива революция. Въздишам,
а ти мечтите си в багажа стягаш.
