21.08.2018 г., 14:38

Красива революция

1.1K 3 4

От тебе ме пробиват нежни тръпки
и чувство между уплах и възторг.
Направиш ли към мене две-три стъпки,
душата ми се свива на кълбо.

 

Разсеяно през пушека ме гледаш
с цигара между устните небрежна.
А аз се разтрепервам чак до скелета
в едно море Незнание и Нежност.

 

Сърцето ми секундите насича,
часовниците даже заглушава.
Когато ти пред погледа пресичаш,
във цялата Вселена се съмнявам. 

 

Спокоен и умерен, а отвътре
си плътно зареден със динамити.
Аз зная, че далече си от утре,
в косите си сълзите ще наплитам.

 

Такъв си... сякаш автор те е писал.
От камък си, а всичко разтопяваш.
Красива революция. Въздишам,
а ти мечтите си в багажа стягаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, силна поезия!
  • Хареса ми!Поздравления!
  • Благодаря! Исках да има още един заключителен куплет, но като стигнах до раздялата, вече не ми се пишеше и може би това само по себе си е достатъчно изразително... Тогава човек просто се обръща да не гледа. Поздрави от мен!
  • Еха! Прекрасно е!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...