Красивите лъжи

Със съдбата своя се простих.

Изградих я аз отново.

Измислен свят си сътворих -

пълен с невъзможна лудост.

И плувах, плувах надълбоко,

упорито носеща се из вълните.

Потъна дъното дори

някъде измежду онез - красивите лъжи.

Знаеш ги добре и ти!

Този свят на теб го посветих.

И цялата душа ти  поверих.

Липсваш ми изцяло, мой измислен свят!

Сърцето ли?!

На него както винаги не му спестих.

И аз сама си го разбих.