22 mar 2014, 21:36  

Красивите лъжи 

  Poesía » De amor
456 0 0

Красивите лъжи

 

Със съдбата своя се простих.

Изградих я аз отново.

Измислен свят си сътворих -

пълен с невъзможна лудост.

И плувах, плувах надълбоко,

упорито носеща се из вълните.

Потъна дъното дори

някъде измежду онез - красивите лъжи.

Знаеш ги добре и ти!

Този свят на теб го посветих.

И цялата душа ти  поверих.

Липсваш ми изцяло, мой измислен свят!

Сърцето ли?!

На него както винаги не му спестих.

И аз сама си го разбих.

© Янина Недялкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??