Красивите лъжи
Красивите лъжи
Със съдбата своя се простих.
Изградих я аз отново.
Измислен свят си сътворих -
пълен с невъзможна лудост.
И плувах, плувах надълбоко,
упорито носеща се из вълните.
Потъна дъното дори
някъде измежду онез - красивите лъжи.
Знаеш ги добре и ти!
Този свят на теб го посветих.
И цялата душа ти поверих.
Липсваш ми изцяло, мой измислен свят!
Сърцето ли?!
На него както винаги не му спестих.
И аз сама си го разбих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янина Недялкова Всички права запазени
