КРАСИВО
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.
Красиво мълчание лежи между нас
тогава когато и думи бледнеят,
и в злата тъма на среднощния час
дори и тъжните мисли се смеят.
Красива тъга заиграва в гласа
когато за час дори се разделяме,
а съдбата тихо очаква деня,
във който вечността ще споделяме.
Красиво е всичко когато сме слепи,
когато сами сме достатъчни в дните си,
когато и дните и нощите светят,
когато сме силни да вземем мечтите си.
Красиви ръце държат се сега,
красива е тяхната дързост,
красиви очи горят тишина
в красива невидима мъдрост.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Поля Георгиева Todos los derechos reservados