26 sept 2006, 15:01

КРАСИВО

  Poesía
954 0 0
Красива слепота тъгата гори
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.

Красиво мълчание лежи между нас
тогава когато и думи бледнеят,
и в злата тъма на среднощния час
дори и тъжните мисли се смеят.

Красива тъга заиграва в гласа
когато за час дори се разделяме,
а съдбата тихо очаква деня,
във който вечността ще споделяме.

Красиво е всичко когато сме слепи,
когато сами сме достатъчни в дните си,
когато и дните и нощите светят,
когато сме силни да вземем мечтите си.

Красиви ръце държат се сега,
красива  е тяхната дързост,
красиви очи горят тишина
в красива невидима мъдрост.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...