Sep 26, 2006, 3:01 PM

КРАСИВО

  Poetry
953 0 0
Красива слепота тъгата гори
когато погледна в очите ти сини,
и цялото истинско щастие на земята
стоварва се в тежки лавини.

Красиво мълчание лежи между нас
тогава когато и думи бледнеят,
и в злата тъма на среднощния час
дори и тъжните мисли се смеят.

Красива тъга заиграва в гласа
когато за час дори се разделяме,
а съдбата тихо очаква деня,
във който вечността ще споделяме.

Красиво е всичко когато сме слепи,
когато сами сме достатъчни в дните си,
когато и дните и нощите светят,
когато сме силни да вземем мечтите си.

Красиви ръце държат се сега,
красива  е тяхната дързост,
красиви очи горят тишина
в красива невидима мъдрост.





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Поля Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...