16 feb 2009, 9:12

Красиво е незримото 

  Poesía » Filosófica
698 0 16

Потъват мислите ми и река размътват.

Умът разбунено понечва да заплува

открил водата своя, душата не удавила,

най-нежни пролетни мечти не скършила.

Разчупила на части от скачени съдове,

недовършените свои мисли само.

Аз все ще ги събирам, събирам

и в нова форма с тях ще се опивам

да  живея, да живея...

Там, в тъмното,

сакрално незримото

и с красота тиха, тиха,

непременно ще ги видя...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??