Красиво е незримото
Потъват мислите ми и река размътват.
Умът разбунено понечва да заплува
открил водата своя, душата не удавила,
най-нежни пролетни мечти не скършила.
Разчупила на части от скачени съдове,
недовършените свои мисли само.
Аз все ще ги събирам, събирам
и в нова форма с тях ще се опивам
да живея, да живея...
Там, в тъмното,
сакрално незримото
и с красота тиха, тиха,
непременно ще ги видя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариола Томова Todos los derechos reservados
Поздрави 
