Красиво е незримото

Poetry » Philosophical

852 0 16

Потъват мислите ми и река размътват.

Умът разбунено понечва да заплува

открил водата своя, душата не удавила,

най-нежни пролетни мечти не скършила.

Разчупила на части от скачени съдове,

недовършените свои мисли само.

Аз все ще ги събирам, събирам

и в нова форма с тях ще се опивам

да живея, да живея...

Там, в тъмното,

сакрално незримото

и с красота тиха, тиха,

непременно ще ги видя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

!!!
Поздрав и прегръдка!!!!

2009-02-19T15:00:24+02:00
shkaf4eto (Валентин Добрев)

Прекрасен стих!

2009-02-17T18:57:19+02:00
СашоМ (Сашо Маринов)

Не всичко се вижда.Чудесно е да усещаш красотата!
Много ми хареса!Поздрави!

2009-02-16T22:51:20+02:00
TeMiDa (Преследваща северния вятър)

Незримо е, така е Поздрави

2009-02-16T22:21:41+02:00
robert (Роберт Кулиани)

..открил водата своя, душата не удавила..!!!
КРА-СО-ТА!!!!
Невероятен стих!!!!
Поздрави!!!

2009-02-16T20:45:08+02:00