Потъват мислите ми и река размътват.
Умът разбунено понечва да заплува
открил водата своя, душата не удавила,
най-нежни пролетни мечти не скършила.
Разчупила на части от скачени съдове,
недовършените свои мисли само.
Аз все ще ги събирам, събирам
и в нова форма с тях ще се опивам
да живея, да живея...
Там, в тъмното,
сакрално незримото
и с красота тиха, тиха,
непременно ще ги видя...
© Мариола Томова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрави 