3 nov 2011, 20:11

Kрасотата на един изгрев...

1.1K 0 2

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.

Виждам танцa на вятъра
тихо през твоите коси..
Pъцете ми те копнеят да те обгръщат,
танцувайки нежно така...

Ела при мен, позволи ми да тe взема
от твoя свят тъй мрачeн...
Позволи ми да споделя с тeб
красотата на един изгрев.

Позволи ми да ти покажa
красотата на душата си.
Защото те обичам...
Защото така нареди сърцето ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е малко по-добре. В случая не разбирам, бели стихове ли са това, опит за класически, или просто пишете в четириредия.
  • Аплодисменти!
    Страхотно написано! 6+

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...