3 nov 2011, 20:11

Kрасотата на един изгрев... 

  Poesía » De amor
745 0 2

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.

Виждам танцa на вятъра
тихо през твоите коси..
Pъцете ми те копнеят да те обгръщат,
танцувайки нежно така...

Ела при мен, позволи ми да тe взема
от твoя свят тъй мрачeн...
Позволи ми да споделя с тeб
красотата на един изгрев.

Позволи ми да ти покажa
красотата на душата си.
Защото те обичам...
Защото така нареди сърцето ми...

© Мартин Николов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е малко по-добре. В случая не разбирам, бели стихове ли са това, опит за класически, или просто пишете в четириредия.
  • Аплодисменти!
    Страхотно написано! 6+
Propuestas
: ??:??