3.11.2011 г., 20:11

Kрасотата на един изгрев...

1.1K 0 2

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.

Виждам танцa на вятъра
тихо през твоите коси..
Pъцете ми те копнеят да те обгръщат,
танцувайки нежно така...

Ела при мен, позволи ми да тe взема
от твoя свят тъй мрачeн...
Позволи ми да споделя с тeб
красотата на един изгрев.

Позволи ми да ти покажa
красотата на душата си.
Защото те обичам...
Защото така нареди сърцето ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е малко по-добре. В случая не разбирам, бели стихове ли са това, опит за класически, или просто пишете в четириредия.
  • Аплодисменти!
    Страхотно написано! 6+

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...