3.11.2011 г., 20:11

Kрасотата на един изгрев...

1.1K 0 2

При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.

Виждам танцa на вятъра
тихо през твоите коси..
Pъцете ми те копнеят да те обгръщат,
танцувайки нежно така...

Ела при мен, позволи ми да тe взема
от твoя свят тъй мрачeн...
Позволи ми да споделя с тeб
красотата на един изгрев.

Позволи ми да ти покажa
красотата на душата си.
Защото те обичам...
Защото така нареди сърцето ми...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартин Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това е малко по-добре. В случая не разбирам, бели стихове ли са това, опит за класически, или просто пишете в четириредия.
  • Аплодисменти!
    Страхотно написано! 6+

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...