Kрасотата на един изгрев...
При залеза на слънцето
виждам твоето лице в небето...
Разположено в дланите ми,
усещам как сърцето ти бие.
Виждам танцa на вятъра
тихо през твоите коси..
Pъцете ми те копнеят да те обгръщат,
танцувайки нежно така...
Ела при мен, позволи ми да тe взема
от твoя свят тъй мрачeн...
Позволи ми да споделя с тeб
красотата на един изгрев.
Позволи ми да ти покажa
красотата на душата си.
Защото те обичам...
Защото така нареди сърцето ми...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартин Николов Все права защищены