Старец гледа в тъмнината
на Венера красотата.
И очите ослепели
си потърка със ръката.
Стара бабичка не спира
да Венера аплодира.
Красотата ù безкрайна
няма нивга да умира.
Момък силен не престава
да се чуди, възхищава.
Красотата на Венера
не потъва във забрава.
Трима хубаво видяха.
Светло в нищото съзряха.
Красотата на Венера
споделиха и умряха.
© Сандостен Калций Todos los derechos reservados