Изчакай да се стъмни
И пак ще тръгнем по улиците стръмни
Отново ще попаднем в мрака,
където красотата пак ни чака
Красота необятна, красота неповторима
Красота любима!!!
Изчакай да се стъмни
Изчакай луната пак да се напълни
И пак да тръгнем по осветените пътеки,
където тежките проблеми стават леки
Където тишината ни успокоява
Където красотата заслепява!!!
Изчакай да се стъмни
И пак ще лутаме из нощите безсънни
Където наш пътеводител ще бъде нощното небе
и само то ще знае къде да ни заведе
Дано да се места, в които да се чувстваме богове безсмъртни,
а на сутринта за още и още да сме стръвни
Но само изчакай да се стъмни…
© Николай Мутавджийски Todos los derechos reservados